Белгийското председателство: „финалният спринт“ преди евровота и неочакваният обрат с председателя на Съвета Шарл Мишел
Автор: Виолета Ашикова
Белгия пое председателството на Съвета на ЕС в труден момент. Страната ще продължи работата по предходното испанско председателство преди да предаде щафетата на Унгария.
„Финалният спринт“ на Белгия преди изборите за Европейски парламент е натоварен с редица очаквания и страната е под натиск да приключи с важни въпроси – сред които да гарантира финансовата подкрепа за Украйна и да затвори възможно най-много от 150-те висящи досиета преди последната пленарна сесия на ЕП през април. Белгия ще съсредоточи усилията си върху шест области под мотото „Да защитим. Да укрепим. Да подготвим“ – обяви министър-председателят на Белгия Александър де Кро.
„Нашето председателство идва във важен момент, в който трябва да отговорим на очакванията на нашите страни, което означава защита на европейските граждани, укрепване на нашата икономика, подготовка на споделено бъдеще. Днес ЕС е на кръстопът и единството на този съюз ще бъде от решаващо значение за справянето с многото предизвикателства, които предстоят. На първо място нашата геополитическа среда, която стана по-нестабилна и по-враждебна. Предстоят ни важни решения, за да стабилизираме нашия континент и наистина това ще бъде приоритет за следващите седмици и следващите месеци. Изключително важно е да демонстрираме нашата постоянна и силна подкрепа за Украйна. Това е най-добрата гаранция за нашата бъдеща стабилност и за нашата колективна сигурност.“
Първият важен тест пред Белгийското председателство е извънредната среща на евролидерите на 1 февруари, където ще се търси консенсус около актуализацията на бюджета с 50 млрд. евро финансова помощ за Украйна и ще се разчита на решаващата роля на Белгия да търси начин да преодолее ветото на унгарския премиер Виктор Орбан.
На фона на сложните политически ходове в търсене на консенсус, Белгийското председателство започна и с неочакван обрат и политическо разместване на пластовете. Бившият премиер на страната и настоящ председател на Европейския съвет Шарл Мишел обяви амбициите си да се кандидатира за евродепутат:
„Работих усилено и ще продължа да го правя до последния ден в качеството ми на председател. Знаем, че това лято, след изборите през юни, ще е време за демократичен преход. След изборите Европейската комисия също ще има шанса да предаде щафетата на нов екип. Така, че е правилно по време на този демократичен преход онези хора, които поехме отговорности – защото аз бях номиниран като председател на Съвета от 27 държавни и правителствени ръководители – да се изправим пред европейските гласоподаватели чрез всеобщото избирателно право. Така че това не е лесният вариант, това е отговорният вариант“ – заяви пред белгийски медии Шарл Мишел и предизвика остри реакции заради безпрецедентната ситуация, но и засили натиска върху лидерите да изберат нов председател на Съвета, за да ограничат възможността на премиера на Унгария Виктор Орбан – познат с близките си отношения с Москва, да ръководи институцията по време на унгарското председателство във втората половина на годината.
В цялата политическа динамика пред България остава да продължи политиката по „забързване“ в търсене на полезни ходове в преодоляване на австрийското вето за сухопътния Шенген. Белгия вече декларира подкрепата си за пълноправното членство на страната ни в Шенгенското пространство – посланикът на Белгия в София Фредерик Мьорис:
„Мисля, че е предизвикателство за Белгия да го изпълни, да направи следващите стъпки. Много е важно, че сме изразили добро и ясно европейско чувство към България и Румъния. И мисля, че България и Румъния имат наистина най-добрите примери за това колко добре са се справили и какво е нужно за много по-бързото приемане, тъй като членството им в Шенгенското пространство е наистина несъмнено.“
Сложната конфигурация в европейската политика поставя под въпрос целите пред България, но и дава възможност за още по-ускорена външнополитическа линия на страната ни, коментира в интервю за БНР Гергана Паси – бивш министър по европейските въпроси, президент на „ПанЕвропа България“.
Г-жо Паси, с какви очаквания и надежди се обръща България към Белгийското председателство? Белгия декларира подкрепа за пълноправното присъединяване на страната ни към Шенген, но доколко е възможно в следващите 6 месеца да бъде фиксирана дата за премахването на проверките по сухопътните граници?
Да, действително на последната дискусия на „ПанЕвропа“ с посланика на кралство Белгия в България и с вицепремиера Мария Габриел, посланикът, отговаряйки на въпрос, заяви принципна подкрепа за довършване на присъединяването на България към Шенгенското пространство. Разбира се, това не бива да създава прекомерни очаквания у нас, имайки предвид политическия контекст и факта, че това председателство се случва в края на тройката председателства: Швеция, Испания и Белгия и непосредствено преди предстоящите избори за Европейски парламент през юни, което означава, че традиционно това ще е председателство с по- ограничен период за действия и със стратегически ключови теми, с които ще започне самото си начало. Безусловно това ще бъде Украйна и нееднозначно Украйна беше маркирана като основен стратегически приоритет за Белгия и за Европейския съюз, така че към момента всичките очаквания са насочени към предстоящия неформален Съвет на 1 февруари.
Какъв е европейският облик на България, която закрепи първия етап от ротацията на кабинета и очаква същинската да се случи през март? Доколко политиката на „забързване“ може да е печеливша и да постигне реални резултати преди европейските избори?
Аз нямам никакво съмнение, че това е единствено правилната политика и всъщност последните 6-7 месеца показаха, че България действително се мобилизира, когато има цел. Оставам настрана колко малка или голяма, колко стратегическа или конюнктурна би могла да бъде една или друга цел, но целта за присъединяване към Шенген, последвана от подготовката ни за присъединяване към еврозоната и съответно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, са серия от жалони, които мобилизират политиците. Попаднах на писмото, което българското правителство беше изпратило до председателя на Европейската комисия с изброяване на постигнатите у дома резултати. Наистина, те бяха много убедителни, т.е. преди да проявяваме, да заявяваме своето очакване от страна на Европейския съюз, имахме един списък с изпълнени ангажименти от наша страна и това беше печеливша тактика. Още повече, че скоростта става ключово важна тогава, когато изборите съдържат много неизвестни и възможност за нова политическа среда в Европейския континент. Не случайно, Белгийско председателство ще бъде фокусирано и върху изготвянето на следващия стратегически дневен ред, т.е. кои ще са приоритетите, върху които Европа ще фокусира своето политическо внимание, своите финансови ресурси за периода 2024-2029 година. Ключово важно е България да ускори максимално темпото, за да може пък да изпълни своите стратегически приоритети, преди още повече Европа да се разширява на Изток и то с голям брой държави.
В краткосрочен план Белгийското председателство е изправено пред предизвикателството, свързано с извънредната среща на европейските лидери на 1 февруари, когато ще се търси съгласие за 50 млрд. евро финансова помощ за Украйна. Какво очаквате от тази среща и възможно ли е Унгария да вдигне ветото си за тази финансова подкрепа и на каква цена?
Аз съм положително настроена към тази среща. Спомняте си, че тя беше фиксирана, след като на Европейския съвет през декември Унгария практически по един особен начин вдигна ветото си по отношение на процеса на разширяване, но отказа да даде зелена светлина за военна и финансова помощ за Украйна, за следващия транш. Междувременно, обаче, миналата седмица, доколкото успяхме да проследим, беше изпратено писмено становище от страна на Унгария до Белгийското председателство, в което личи, че Унгария проявява вече склонност да вдигне ветото при, разбира се, условия, които поставя – тази помощ от 50 млрд. евро за следващите години да не бъде гласувана ad hoc еднократно, а да бъде поставена на гласуване всяка година. Допускам, че такова решение може да се приеме, макар че рисковете от него са, че този транзакционен подход на унгарците, който за съжаление превръща Европейския съвет вече традиционно в заложник на техните интереси, ще бъде разиграван всяка година и той е поставян още по-остро в светлината на предстоящото Унгарско председателство на съвета на Европейския съюз във втората половина на тази година.
Могат ли лидерите на ЕС бързо да се споразумеят за наследник на Шарл Мишел след заявката му да се оттегли предсрочно от поста председател на Съвета на ЕС и доколко реалистичен, според Вас, е сценарият унгарският премиер Виктор Орбан да поеме временно ролята на председател на Европейския съвет по време на Унгарското председателство, което започва веднага след Белгийското?
Това бяха едни от големите резерви, изказани в момента, в който Шарл Мишел обяви намерението си да напусне предсрочно поста и да участва в изборите за Европейски парламент и със сигурност извън изненадата от факта, че това се случва без предупреждение, година по-рано от планираното, проблемът е действително с предстоящото Унгарско председателство. Знаете ли, това разпределение на топ позициите в Европа, непосредствено преди следващия политически цикъл, винаги предизвиква най-големи въпроси и отговори, очаквания, защото е най-любопитно и най-разбираемо за широката публика, но аз нямам никакво съмнение, че държавите членки ще се справят и то относително безпроблемно с избора на наследник на Шарл Мишел – т.е. не допускам, че ще се стигне до натоварването с повече власт на ротационния председател в лицето на Унгария. Нещо повече, с оглед проблемите, които напоследък свикнахме да виждаме от страна на Унгария, смятам, че все повече ще се изговарят възможности, в които да се ограничат до минимум рисковете по време на Унгарското председателство. Очевидно е, че, да речем, теми като върховенство на правото малко трудно ще се дискутират във формации, председателствани от Унгария, и ще се търсят решения, в които това да се случи в условия, в които конфликтът на интереси е неутрализиран.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
